Откритие
Веднъж излязъл бях
в гората на разходка,
без път и без цел вървях,
с дух ведър, мисъл кротка,
когато под черница
съзрях прекрасно цвете -
по-ярко от зеница,
звезда така не свети.
посегнах да го скърша,
но тихо то ми рече:
- Нима така ще свърша,
по воля зла, човече?
Внимателно, със корен,
пренесох го в ръце
във двор голям, просторен,
край бистро езерце.
Тук грижи то не знае
сред слънце и покой
сега цъфти, ухае
и се множи безброй.

Навярно ти си цветето ,мила!
Пекрасен стих!

Ще участваш ли в конкурса на Пегас за лятото!
Неговата цел е да събере линковете на поетите!
На мен много ми харесва стиха ти!
Моля , за разрешение да запишат линка към твоето стихотворение за конкурса!
Панацея!

стихчето наистина е много хубаво и на мен много ми хареса, но не е мое. публикувах го защото исках да го споделя с повече хора. на Гьоте е

че хубавото стихче е на Гьоте. Ако фамилията Гьоте иде от племето Готи, които май са нашите траки-ГЕТИ, то Гьоте е наш старозогорски поет, потомък на Орфея (знам, че е от Франкфурт). Правдоподобно. Макар, че е немец до мозъка на костите, Гьоте ми се струва и много наш. Не знам дали вече е отпаднал от нашите учебни програми, но май се е преподавал в гимназиите от Освобождението поне до края на соца.